Туризъм и културно наследство

Автор: Соня Алексиева, Ирена Бокова

изд. на НБУ, София, 2013, София, ISBN: 978-954-535-783-1

ПРЕДГОВОР

Книгата „Туризъм и културно наследство“ представя различни гледни точки към голямата тема, която през последните десет години промени имиджа на България като туристическа дестинация – културния туризъм. Тя е част от очакванията и на експертите, и на туристите, че потенциалът на страната с предлаганите различни видове културен туризъм може да се превърне в конкурентоспособен продукт на европейския пазар.

Приоритетите на страната като туристическа дестинация с признати културни и природни богатства обхващат нарастващо внимание към съхраняване и опазване на материалното и нематериалното културно наследство, според речника на международните организации, все по-големи инвестиции в съвременна и модерна инфраструктура за осигуряване на достъп и знание, както и качествено образование и професионална квалификация. Изискват го стратегията и насоките за устойчивото развитие на българския туризъм, според български политици, управляващи и експерти в сферата, както и силната конкуренция на световния туристически пазар. Във време на динамично променящите се профил и нагласи на потребителите, изискванията към съхраняването на традиции, дейността на културните институции и организирането на туристическите атракции се фокусират в най-важното: качество на предлагания туристически продукт от гледната точка на икономисти, рекламисти, специалисти връзки с обществеността. В контекста на драматично протичащи промени в начини на живот, съответно културни трансформации и тенденции за глобализиране на култури от изключително значение е връзката между тези, които посрещат и тези, които посещават: става дума за туризъм, който да е откривателство и обмен между човеци и култури. Затова в книгата културният туризъм се разглежда от различни аспекти и като сфера, която изисква изграждане, поддържане и непрекъснато преподреждане на партньорства и сътрудничества.

Целта на книгата е да представи изследвания и анализи, от една страна, а от друга, да даде примери как богатото културно наследство, музеите, културните пейзажи и туристическите атракции на страната, като „видима” част на културата и историята, могат чрез туризма да генерират имидж, разпознаваемост, икономически успех и позитивни социални ефекти на България. Именно чрез тези примери се търсят отговори на въпросите за комуникирането на фактите при популяризирането на съвременните културни събития; за социализирането на разнообразните културни продукти; за възможното надграждане на променящата се визия на България с реално самочувствие на страна член на Европейския съюз.

Тази реалност в развитието на българския културен туризъм – от наследствата до атракциите и от музеите до фолклора, представят авторите в 10-те глави на книгата въз основа на осъществени теренни изследвания и анализирани от тях международни и национални инициативи и проекти. Изключително актуалните въпроси, които се поставят в книгата, са продължение на културните полемики и засиления обществения интерес в публичното пространство към проблемите на историческата памет и културното наследство, към промените в музеите и галериите, към „автентичността на българските традиции“, тяхното развитие и превръщане в културно наследство. Авторите обаче не винаги дават отговори на тези трудни въпроси, но ги провокират чрез фактите: имат ли държавата, обществото, бизнесът, експертите, мениджърите, местните общности… рефлексия към ценностното преосмисляне на културното наследство, към визията на културните институции, към диалога за културата като ресурс за развитие.

В предложените текстове се представят, анализират и дискутират реални резултати от развитието на различните видове културен туризъм у нас в последните години. От една страна, в качеството си на изследователи и преподаватели, а от друга – в качеството си на инициатори и участници в многобройни проекти, авторите посочват тенденциите, успехите, проблемите и възможните напрежения, конфликти в практиките на културния туризъм. Проследени в развитие са идеи, инициативи и проекти в областта на културния туризъм и културното наследство в различни институции, организации и музеи в Пловдив, Русе, Велико Търново, София, Смолян, Ивайловград, Златоград, Габрово, Бургас, АЕК „Етъра”, Велинград, Малко Търново. Направени са интересни паралели с дейността на различни културни институции, неправителствени организации и общини в Италия, Холандия, Франция, Турция и Китай. За първи път в подобно изследване специално място е отделено на резултатите от съвместни научно-приложни проекти, реализирани от авторите заедно с техни колеги и студенти от Нов български университет и с български и европейски партньори в сферата на туризма, висшето образование и продължаващото обучение, културата и местното развитие.

Силната практико-приложна част на книгата се дължи на представените добри практики в културния туризъм, на приложените нови подходи и гледни точки към културните наследства и културните различия през призмата на антропологията, на изграждането на познание и интерпретация на културите като начин на живот, значим за домакини и гости в туризма, на генерираните интересни идеи в областта на проучването и популяризирането на българската история и култура. Синергията на две привидно различни, но паралелно допълващи се позиции към темата идва от опита и практиката на двамата автори: единият изследовател и експерт антрополог, а другият – експерт по културен туризъм и връзки с обществеността. Авторите споделят изследователски рефлексии и експертни мнения, анализират международни и национални политики, свързани с културния туризъм и културните наследства, насочват към необходимостта от нови подходи за разбиране и проектиране на културния туризъм с акцент върху неговото социално звучене и модерно управление.

В контекста на различните теми, отделните части са обогатени с допълнителна практическа информация, с Речник на използваните понятия и с полезни връзки към информационни данни. В частта Приложение авторските текстове се допълват с богат архив от документи и илюстрации на артефакти, специални събития и експозиции. Много от снимките се публикуват за първи път и надграждат естественото повествование на разказа като го превръщат в писана история с имената на институции и хора, които накараха България да повярва, че времето на масовия туризъм отмина отдавна.

Книгата е насочена към широка читателска аудитория: към всички, които имат професионален интерес към развитието на културния туризъм или се вълнуват от културните наследства на България и възможността за тяхното популяризиране в страната и превръщането им в знак за културно богатство и част от световното културно наследство, към експертите и работещите за налагане на културния туризъм като ресурс за местно развитие, към студентите и обучаващите се в професии, свързани с културния туризъм, към изследователите и специалистите в сферата на публичните политики и управление... Затова авторите предлагат въвеждане в основни теоретични концепции и направления, изграждат анализи и рефлексии върху конкретни случаи от практиката, споделят наблюдения и опит от експертна дейност и участие в национални и международни проекти.

Посланието на книгата „Туризъм и културно наследство“ е ясно и конкретно. В позиционирането на страната като целогодишна туристическа дестинация, с богато културно и историческо наследство, която предлага разнообразен туристически продукт през четирите сезона, която работи за съхраняване, представяне и споделяне на културата, историята и природата си – това е шансът за промяна. За тази промяна, която не всички разбират, виждат и оценяват е книгата, написана с уважение и благодарност към хората, които доказват и работят за каузата: името на България като европейска туристическа дестинация е в бъдещето на културния туризъм.

Авторите

СОНЯ АЛЕКСИЕВА

- PR експерт по туризма, доцент, доктор – департамент „Бизнес администрация“, Нов български университет. Преподава в програми по туризъм, икономика, културен туризъм, бизнескомуникации, реклама. Автор на над десет книги и многобройни статии в областта на туризма, PR на културния туризъм, бизнескомуникациите, културното наследство, историята и културата на Китай. Научен редактор и съставител на много сборници, водещ на рубрики за културен туризъм. Консултант и участник в национални и международни проекти, национални стратегии, PR кампании в туризма и др. Член на FIJET и IPRA, IMAGINES и БАМ. Носител на много награди в областта на туризма, вкл. на наградата на МТИ „Културен туризъм” – Вeлико Търново за „Личност с принос за развитието на културния туризъм в България“.

ИРЕНА БОКОВА

- антрополог, доцент, доктор – департамент „Антропология“, Нов български университет. Преподава в програми по антропология, политически науки, туризъм и културен туризъм. Осъществява теренни изследвания на Балканите, Италия, Франция, Унгария и др. Работи по проблемите на мобилността, туризма, културните наследства, градските изследвания,  визуалната антропология. Консултант и автор на антропологични филми. Автор на монографията „Културното разнообразие на България“ (в съавторство с Валентина Ганева-Райчева), издателство „Летера“, Пловдив. Има публикувани статии в български и чуждестранни списания. Ръководител и участник в национални и международни изследователски и приложни проекти. Носител на отличителния знак на Ордена на академичните палми на Франция.